През 1933 година Стойко Христов Стоев от гара Кричим и Георги Керкенезов от село Цалапица работили заедно на строежа на пътя Асеновград – Смолян. Минал колпортьор и им предложил книги. Не им било до книги и четене, за това го отпратили, но после си казали, че не е лошо поне да си поговорят. Той ги поканил на богослужение. По онова време богослуженията се провеждали в Пловдив, в пощата. Отишли. Направило им впечатление, че точно в 18 ч. богослужението започнало. За тях всичко било ново, чудно, странно, а когато коленичили за молитва дори им станало неудобно и смешно – коленичат не само жени, но и мъже. Но всичко, което чули, било истина и докоснало сърцата им. Започнали изучаване на Библията. Когато решили да пазят съботата, трябвало да напуснали работа. Започнали да поправят велосипеди в Стамболийски – тогава гара Кричим. Кръстили се през месец Май 1934 година заедно със съпругите си – Кунка Стоева и Мария Керкенезова. Георги Керкенезов се прибрал в с. Цалапица при семейството си, за да се занимава със земеделие, но и при тази работа имал проблеми, защото не искал да работи в събота. От него в село Цалапица приели истината Стоян Ганчев, а също и родителите му – Веска и Костадин Керкенезови, сестра му и брат му – Стоя и Михаил Керкенезови през 1935 г. и Димитър Джамбов (тъстът му).

Това е църквата през този период – 1934 до 1941 година в село Цалапица.

През това време в Гара Кричим (Стамболийски) брат Стою Христов запознава с истината Любен Захов и Анка Захова, които се кръщават през 1941 година. Събират се с редуване в село Цалапица и Гара Кричим. През 1943 година Георги Керкенезов е запас в Гърция и там се среща със Запрян Бръмбаров от село Цалапица. Предава му библейското учение и той повярва в Бога. Към църквата се присъединяват и Запрян и Стоянка Бръмбарови. Църква Цалапица и Гара Кричим се състоят от 12 души. От село Първенец се преселват в село Ново Село Живко и Запрянка Генчеви. В Цалапица се присъединява към църквата Божана Лавтарова. Брат Пайталов започва да посещава в село Куртово Конаре семейството на Атанас Николов. През месец май 1948 година се кръщават Калинка, Еленка и Атанас Николови заедно с Евдокия Керкенезова и Михаил Бръмбаров от село Цалапица. През 1950 г. стават 28 души. 1952 година – 34 души. През 1953 година 15 членове от село Цалапица стават самостоятелна църква до 1988 г. Построена е и църковна сграда в двора на Керкенезови. Гара Кричим, Куртово Конаре, Ново село (общо 19 души) се отделят в Гара Кричим, като продължават да се събират на ротационен принцип, а също и край река Марица. Тези събирания са правили особено впечатление като една жива подвижна църква. Василка и Васил Антонови от село Жребичко са извървявали с децата си всяка събота по 20 – 22 километра, за да отидат на богослужение и още толкова обратно. Това продължава до 1956 година. Тогава се построява молитвен дом и в Гара Кричим (Стамболийски). От 1988 година до 1998 година църква Цалапица е отново заедно с църква Стамболийски. През 1996 година в с. Цалапица е построен нов молитвен дом, който е осветен на 14. 12. 1996 година. Започват редовните богослужения там, но групата от 12 души продължава е част от църква Стамболийски. На 23.11. 1998 година се отделят отново като самостоятелна църква. Месец Март 2000 година църква Цалапица се състои от 17 члена. През 1992 г. от църква Стамболийски се отделят вярващите от село Ново село и образуват самостоятелна църква. В началото се събират в сграда, предоставена им от кметството, а през 1995 година вече имат собствен молитвен дом. През 1994 година се отделят 8 сестри от град Пещера и образуват самостоятелна църква там. Ето и проповедниците, които са служили в църква Стамболийски: Първият проповедник в църква Стамболийски (тогава Гара Кричим) е Господин Велев – 1955 година. След него Никола Танев – 1957 година, Димитър Маринов – 1958. В Цалапица тогава е Стефан Максимов. След това в Стамболийски са Белчо Тотев, Никола Танев (за втори път – 13 години), Ангел Ангелов, Едмил Маринов, Александър Маринов, Пламен Паскалев, Михаил Контаров, Пенчо Делинов и Стоян Петров. Пасторски е обслужвана и от братята: Андрей Георгиев, Борис Николов, Симеон Тодоров, Димитър Стойчев, Ганко Мавродиев, Ярослав Янков. Понастоящем църква Стамболийски се обслужва от пастор Иван Пенев и неговата съпруга Златинка Пенева. Бог да благослови нашата църква и за напред да расте и да се роят от нея още църкви като светила в околните градчета и села, за да се спасяват скъпи души.











Copyright © 2012

Created with EZGenerator